Защо едни и същи места, снимани от различни хора излизат на снимките толкова различно. Нали мястото е едно и също? Само от фотоапарата ли зависи разликата, от това каква бленда и каква скорост сме нагласили?
Отговорът е не, не зависи от фотоапарата и от настройките.
За да стане хубава пейзажна снимка освен бленди и скорости трябва и още малко. Няма универсална рецепта какво точно да се направи. Във всички случаи не трябва да се гледа много сериозно на готовите рецепти, защото тогава вместо добри снимки стават добри клишета. Едно от най-разпространените е, че за да стане хубава снимката трябва времето да е слънчево, снимката да е на фокус, небето да е ясно синьо и в него да плуват пухкави бели облачета. И тогава е достатъчно само да застанеш пред обекта и да направиш щрак.
От личен опит съм се уверил, че за да стане хубава снимка е необходимо време. Не можеш да направиш добър кадър от прозореца на автомобила или просто преминавайки покрай мястото. Това което човек забелязва на пръв поглед е същото, което виждат и снимат всички останали – просто туристическа регистрация, че си бил там. За да усетиш духа на мястото трябва да останеш повече време, да опознаеш обстановката. Тогава започваш да различаваш подробностите, да обръщаш внимание на детайлите, на светлината, забелязваш че някои съвсем обикновени неща погледнати в по-особен ракурс стават интересни.
Италия, Доломити Canon 6D, 21mm, F/22, ISO 50q 67 sec
Едно от основните неща в пейзажната фотография е светлината. Едни и същи места в различни светлинни и метеорологични условия могат да изглеждат коренно различно. От банални и безлични до впечатляващи и драматични.
Най-доброто време за снимане е сутрин, малко преди и след изгрева на слънцето (или вечер, малко преди и след залез). От една страна светлината е по-мека, пада странично и осветява добре обектите. От друга страна въздухът сутрин е по-чист и видимостта е по-добра. По обяд е най-неподходящото време за снимане на пейзажи, светлината пада отгоре, сенките са много неприятни, плътни, а контрастите са прекалено силни. Разбира се, значение имат сезонът, географската ширина, надморската височина и т.н.
Кеят при с. Варвара
Фокусно разстояние 16mm (24mm equiv), F/10, S-97 sec., ISO-100
При снимане на пейзажи, ако условията ви позволяват – затворете диафрагмата. Затворената диафрагма дава по-голяма дълбочина на рязкост. Така обектите от предния, средния и задния план ще бъдат на фокус, и в кадъра ви ще излязат повече детайли. Най-добрите резултати са на бленда около 8-11. При такива бленди и най-евтините и нискокачествени обективи дават добри резултати по отношение на рязкостта. При много затворени бленди, 22-32, изображението започва да “омеква”, поради дифракцията на светлината. Ако апаратът ви няма ръчни настройки, нагласете иконката на режим “landscape”.
Заслон БАК (Орловец)
Фокусно разстояние 17mm, панорама от 5 кадъра, F/5.6, S-1/50 sec., ISO-320
Една от отличителните черти на пейзажната фотография е безкомпромисното качество на изображението (в чисто технически план). При репортажната фотография липсата на фокус, шумът от високото ИСО, размазаното изображение от трепването на ръката, лошата композиция, неправилния бял баланс и т.н. недостатъци могат да бъдат простени в името на уникално уловения момент. При снимането на статични обекти (пейзаж, архитектура, натюрморт) се предполага че фотографът може да отдели няколко минути необходими за да постигне максимално техническо качество в кадрите си. Да сложи апарата на статив, да нагласи ниско ИСО, прецизно белия баланс, фокуса, дълбочината на рязкост. Да изправи хоризонта. Да кадрира добре.
Снимането в RAW ще ви даде повече динамика, нюанси, полутонове и повече възможности за постобработка без да загубите от качеството.
Язовир Широка поляна
Фокусно разстояние 15mm (22mm equiv), F/11, S-1/125 sec., ISO-100
Стативът е задължителен атрибут при пейзажната фотография. Затворената диафрагма предполага по-бавни скорости на затвора. Тогава дори и най-леките трептения на ръката се отразяват на качеството на кадъра. При поставянето на апарата на статив изключете стабилизацията (ако има такава в тялото или обектива).
Когато кадрирате се водете от естествените линии на пейзажа. Внимавайте да не изкривите хоризонта, освен ако не търсите някакъв специален ракурс. Гледайте също така линията на хоризонта да не минава точно в средата на кадъра. За стандарт е прието небето да заема 1/3 или 2/3 от кадъра. Освен ако не търсите симетрия, както е в горния кадър. Разбира се, това не е някакъв ненарушим канон, възможни са всякакви интерпретации.
Широкоъгълната оптика е предимство, но само в някои от случаите. Много хора смятат, че колкото е по-широкоъгълен обективът, толкова по-добре ще се справя с пейзажите, защото вкарва много повече от зрителното поле в кадъра. Да, това е така, но пък е за сметка на мащабите. На мен лично не ми допадат снимки на планини, снимани с широкоъгълна оптика, защото това така смалява всичко в кадъра, че човек губи представата за величието на планината. Широкоъгълната оптика е по-подходяща за големи и празни пространства.
Черни връх
Фокусно разстояние 18mm (29mm equiv), панорама от 4 кадъра, F/9, S-1/500 sec., ISO-100
Предимството на широкоъгълната оптика е че с нея можем да акцентираме на предния план.
А очертаването на различни планове в снимката – преден, среден, заден е важно, защото това придава дълбочина и обем на пространството. Няма начин да снимаме само далечни общи планове и кадрите ни да изглеждат впечатляваши и дълбоки. Ще изглеждат плоски и безинтересни. Нашето съзнание ни създава илюзията за обем и дълбочина в една двуизмерна снимка, когато има противопоставяне на обекти които са близо и други които са далече.
Но така или иначе най-доброто решение при снимане на пейзажна фотография си остават вариообективите, които ни позволяват да приближаваме или отдалечаваме обектите, да избираме по-близки или по-далечни планове и така да постигнем максимално добрата композиция. Ако при портретната фотография липсата на варио обектив се изразява в три крачки по-напред или три крачки по-назад, то при пейзажната фотография приближанаването на далечния план се равнява на няколко часа ходене, а понякога е невъзможно поради характера на терена.
Пещерата Проходна
Фокусно разстояние 17mm, F/4, S-1/80 sec., ISO-320
“Човекът е мерило за всички неща” са казвали древните гърци. Добре е да има човешко присъствие в кадъра. Следи от човешко присъствие или изобщо разпознаваеми обекти. Това помага да прецените мащабите. Иначе трудно ще различите на снимка 2 метрова от 20 метрова скала.
Желателно е използването на УВ и най-вече на поляризационни филтри. УВ филтърът намалява действието на ултравиолетовите лъчи, които зимата и високо в планината са толкова силни, че могат да объркат измерването на апарата.
Поляризационните филтри представляват решетка, която пропуска светлината под определен ъгъл и която спира страничните лъчения. Освен че премахва някои отражения и бликове, поляризационният филтър подчертава небето и облаците, засилва контраста и естествените цветове на обектите в снимката.
Язовир Студен Кладенец
Фокусно разстояние 18mm (29mm equiv), панорама от 6 кадъра, F/8, S-1/250 sec., ISO-100
Един от задължителните филтри за пейзажиста е НД (неутралния) филтър. Той намалява количеството светлина, което преминава през обектива, без да променя цветовете в изображението. По този начин НД филтърът ни позовлява по-дълги експонации, дори и през деня. Дългите експонации могат да ни помогнат да уловим мълнията в кадър. Но най-вече ни служат за размазване на движещите се обекти, вода, облаци, преминаващи превозни средства, хора и животни. Така в един кадър можем да имаме съчетание от резки и размазани обекти, което създава усещането за динамика и движение в снимката.
Морето при Ахелой
Фокусно разстояние 18mm (29mm equiv), F/22, S-30 sec., ISO-100
Мрачното време, дъждът и мъглата не са причина да се отказвате да снимате. Пейзажи стават не само в хубаво време и не само в цвят. Може от време на време да превключвате настройките на вашия цифров фотоапарат на B&W или сепия. Мога да ви уверя, че някои неща изглеждат чудесно в черно-бяло.
Италия, Доломити 30mm (45mm equiv), F/16, 1/80 sec, ISO 100
Особеност при снимането на изгреви и залези е, че трябва да намалите експонацията. Както и при мрачно време. Съвременните фотоапарати имат перфектно измерване на светлината. Но те не могат да различават по смисъл, кога е светло и кога е мрачно. Те се стремят кадърът да излезе винаги добре експониран и когато е мрачно, намаляват скоростта или отварят диафрагмата, така че да пропуснат повече светлина. При заснемането на пейзажи това убива настроението, което бихме искали да предадем на снимката. Вечерни снимки излизат снимани като по обяд, липсва оня сумрак и загадъчност, който е характерен за часовете преди свечеряване. Затова е необходимо да коригираме експонацията в посока минус. Да “недоекспонираме” кадъра с 1-2 f stop-а. Което ще рече 1-2 стойности на диафрагмата към по-затворено, отколкото показва измерването на апарата или 1-2 стъпки на скоростта към по-бързо.
Ако апаратът ви няма ръчни настройки и не можете да коригирате по този начин, използвайте + и – на експонацията, дори най-евтините модели цифрови апарати имат опцията +- , с която можете да коригирате осветеността на кадъра.
Италия, Доломити 16mm (24mm equiv), F/6.3, 1/80 sec, ISO 100
