Преди много години един приятел на баща ми ми подари неговия стар фотоапарат “Зорки 4”, с който снимах няколко години. Мъкнех го по плажове и планини и много се радвах на снимките, които излизаха от него. Харесваше ми начинът по който изглеждат, в сравнение с тези от “Смена”-та. Тогава нямахме много голяма база за сравнение 🙂
Години по-късно, поради носталгия ли, поради колекционерскка страст ли, си купих един чисто нов “Зорки 4”, някой десетилетия го държал неупотребяван в шкафа си. От една страна реших че е грехота и аз да го държа във витринка, от друга не ми се занимава с проявяване и копиране на ленти. Затова си казах, ще пробвам дали мога да ползвам само обектива, дали закачен на цифров фотоапарат ще получа отново онази ретро-магическа визия.
И ето – чудо. Оказа се че това малко, евтино и непретенциозно обективче наистина прави чудеса. Уникално красив рисунък в задния план, доближаващ се до визията на култовия Пецвал 🙂
С тази разлика, че Юпитерът струва около 40-60 пъти по-евтино. Цената му е около 20-30 лв.
Шарената сянка и многолюдните улици – тези така известни врагове на портретната фотография, с Юпитер 8 се превръщат в красиви кръгчета и акварелни цветни петна.
Оказа се, че матрицата хич не пречи на красивата ретро визия, а съвременните технологии като пийкинга и бързата серийна снимка ни помагат да направим кадри, каквито със Зорки 4 трудно бихме направили.
Тайната вероятно е в това, че Юпитер е копие на Карл Цайс Зонар, разработен за фотоапаратите Цайс Икон и патентован през далечната 1931 година в Германия. За първи път е използван през 1936 в Третия Райх, на Олимпийските игри през същата година такива обективи са подарени на акредитираните чуждестранни журналисти.
Обективът е на резба М39 (има го и във вариант Контакс/Киев байонет) и днес с преходник може да се използва пълноценно единствено на безогледални цифрови камери.
В СССР обективът се произвежда до края на 80-те години, произведени са много бройки и днес лесно може да бъде намерен по антиквариати и пазари.
Корпусът на обектива е метален и здрав, въпреки че тежи едва 130 грама (при дължина около 4 см). Конструкцията му е от 6 елемента в 3 групи, а разрешителната му способност е 30/14 линии на мм. , съответно в центъра и периферията. Определено не е от най-острите обективи, но за мен това е и част от чара му. Рисунъкът е плавен и мек. На APS-сензор дава по-добри резултати, тъй като се използва централната част. Периферията, където е най-мек не влиза в кадъра.
Всички снимки на тази страница са направени със Сони с APS-сензор, 24 мегапиксела.
Ето едно сравнение на дефокуса между сходни по параметри обективи, автофокусния Сони и ръчнофокусния Юпитер 8. Снимано е от една и съща позиция, като това което виждате е отсечка (crop) от целия кадър.
Контрастът с Юпитер е по-нисък отколкото при съвременните обективи, цветовете са малко по-пастелни, по-убити. Но с помощта на фоторедактиращите програми не е проблем да си направим контраста и цвета, такъв какъвто ни харесва.
Обърнал съм повечето снимки, снимани с този обектив в черно-бяло, защото от една страна се засилва усещането за ретро рисунък, а от друга по-добре изпъкват кръгчетата в бокето.
Разбира се, обективът става не само за портретна фотография, но и за всичко друго.
а ето и няколко снимки с Юпитер 8 и макро рингове
Не знам дали съм пристрастен, снимал съм с много механични ретро обективи, но този Юпитер най ме грабна, затова реших да му посветя тази страничка.
