Фотография с телефона – как да правим по-добри снимки
Фотография с телефона ли, това е несериозно, би казал някой. И вероятно с известно право. Защото всички знаем, че снимките с телефона не са с това качество, както снимките с големите черни апарати, които някои хора наричат “дизелари”. И аз допреди известно време мислех така.
Причината за по-ниското качество на изображенията са ограниченията, които вградената камера на телефона налага. Матрицата е по-малка, съответно повече шуми. Обективът е къс, като реално фокусно разстояние, около 4 мм. Това е свързано с повече изкривявания и с голяма дълбочина на полето на фокуса. С други думи, не може да размаже фона. Автофокусът е бавен, ако въобще го има. Липсва варио. и т.н.
Въпреки всички тези ограничения обаче, съвременните телефони са в пъти по-добри и като възможности и като качество на картинката от ония пластмасови апаратчета, с които масово снимахме в края на миналия век. Имат възможност за смяна на ИСО-то, за корекция на белия баланс, стабилизирана и светла оптика, избор между ръчен и автоматичен фокус. Автоматично определяне на експонацията. Компенсация на експонацията.
В някои отношения надминават дори култови модели, като “Олимпус Мю2” или “Ролей35”.
Телефоните имат едно огромно предимство пред всички други фотоапарати. Винаги са с нас.
Затова реших да проверя на практика докъде се простират ограниченията на телефонните камери, за какви снимки стават и за какви не стават.
ИЗБОР НА ТЕЛЕФОН
Първото и най-важно нещо е да изберем подходящия телефон. Аз лично бях учуден, в днешно време, колко е разнообразно предлагането на камерофони, които не отстъпват по функционалности, дори превишават възможностите на някои компактни камери. Няма да споменавам марка и модел, за да не излезе като реклама. Избрах си телефон, камерата на който има RAW формат, за да мога да изваждам максималното от това което матрицата е видяла, както и при цветовите настройки загубата на качество да е възможно по-малка.
Останалите параметри на телефона са:
– 20 МР сензор
– 28 мм еквивалент на обектива с постоянна бленда 2.4
– оптична стабилизация на обектива
– светкавица с три положения – включена, изключена и авто. Държа я почти винаги изключена.
– ИСО от 64 до 3200, плюс ауто
– скорости на затвора от 1/16000 до 4 сек
– компенсация на експонацията от плюс до минус три стопа
– самоснимачка
– четири вида бял баланс, плюс ауто
– автоматичен и ръчен фокус
В определени ситуации, тези ръчни настройки са доста важни и дават предимство пред останалите камери, в които всичко е автоматично.
И така, към първите стъпки…
ПЕЙЗАЖНА ФОТОГРАФИЯ
ISO 160, S – 1/60 sec
Да снимаш пейзажи и изобщо статични обекти с телефона е по-лесната част. Особено, когато светлината е достатъчна. В такива случаи няма нужда да правим нищо друго, освен да кадрираме добре и да натиснем копчето. Единствен минус в този жанр, според мен, се явява невъзможността за ползване на НД филтри и свръхбавни скорости.
ISO 64, S – 1/1500 sec, панорама от 2 кадъра
Нека да спомена, че ако обективът ви ограничава като ъгъл да заснемете сцената, която желаете, можете да я снимате на няколко части, които след това да сглобите на компютъра си с панорамен софтуер, както са направени и тези два кадъра.
Панорама от 3 кадъра, ISO 64, S – 1/2400 sec
Същото важи за
АРХИТЕКТУРА, ИНТЕРИОР И ГРАДСКИ ПЕЙЗАЖ
ISO 64, S – 1/100 sec, допълнителен ефект имитиращ филмово зърно и петна по плаката
Може би тук се налага в определени ситуации, заради правите линии, да коригираме някоя кривина, която при пейзажите не би проличала. Но със съвременните фоторедактиращи програми, това не е трудна задача.
ISO 64, S – 1/1000 sec
Телефонът е перфектен за музеи, църкви или други места със специален режим на снимане.
Тази снимка направих в музея “Вила Контарини”, където снимането с фотоапарати е забранено, но с телефони няма проблем.
ISO 200, S – 1/25 sec
ISO 64, S – 1/1150 sec
s
ISO 125, S – 1/25 sec
ISO 64, S – 1/1900 sec
ПОРТРЕТИ С ТЕЛЕФОНА
Портретната фотография с телефона е малко по-труден жанр. Защото целта на всеки портрет е да се акцентира върху лицето. То трябва да е максимално добре отделено от фона. А това поради дълбокия ДОФ, трудно се получава. Явно няма с дефокус да отделим лицето, затова ще се наложи да използваме други средства. Например – светлината. Гледайте лицето да е осветено, а фонът да е в дълбока сянка. Така лицето ще изпъкне, добре отделено от задния план на снимката.
ISO 160, S – 1/100 sec
Ако няма тази възможност, съобразявайте се с фона, с неговите естествени цветове и начертания. Гледайте да не е много шарено, да няма някакви прекалено отвличащи вниманието обекти. Така че акцентът да си остане човешкото лице.
ISO 250, S – 1/25 sec
Значение имат също и дистанциите. Снимайте отблизо, така че лицето да заема голямата част от кадъра и чрез размерите си да се налага като най-силния акцент в снимката.
Снимането отблизо крие известни рискове от изкривявания и деформации, но както казах, те лесно се коригират после в някоя програма. Не се притеснявайте ако виждате на екрана леко продълговата или пипонеста главата на вашия модел, после ще оправите нещата на компютъра. Сега важното е да композирате кадъра така, както бихте го направили с ДСЛР.
ISO 80, S – 1/50 sec
ISO 125, S – 1/100 sec
ISO 64, S – 1/50 sec
ПОРТРЕТИ В СТУДИО
В студио нещата се получават още по-добре и по-лесно. Защото се предполага, че можем да си нагласяме светлината според желанията, да местим лампите напред-назад и нагоре-надолу. А пък фоновете са равни, неутрални и ненатрапчиви за зрителя. Като казвам студио – не си представяйте някакво професионално оборудвано фотографско студио с куп светкавици. Светкавиците няма как да ги запалим с телефона. Поне аз не намерих начин. Опитах да заложа достатъчно дълга скорост на затвора (1 секунда), през което време да стартирам светкавицата ръчно. Получава се, но резултатът не ми хареса достатъчно за да го показвам. Затова предпочитам да ползвам само стойката на светкавицата и фона. Това можем да си го направим и в домашни условия.
Следващата снимка е направена с една единствена енергоспестяваща крушка (мисля че е към 50 вата, което се равнява към 300-400 ватов еквивалент на крушка с нажежаема жичка) от обикновен магазин за осветителни тела. Тя е завита на фасунгата на пилотното осветление, за да ползвам статива на светкавицата в студиото. Но със същия успех може да бъде завита във всяка фансунга у дома. Отзад е хартиен фон.
ISO 125, S – 1/17 sec
А ето и една снимка с три лампи, пак постоянно осветление. Рисуващо от ляво, контра – от дясно и една лампа свети във фона, за по-добро отделяне на обекта.
ISO 100, S – 1/60 sec
За мен резултатите в студийна обстановка са удовлетворяващи и интересни, ако не за друго, то поне заради по-различната визия, която предлага късата оптика. Леко деформини, леко шаржови лица.
В следващия кадър – освен двете обикновени крушки и хартиения фон, има включен и вентилатор 🙂
ISO 200, S – 1/25 sec
ISO 80, S – 1/15 sec
НОЩНА ФОТОГРАФИЯ
Да се прави нощна фотография с телефона не е по-трудно или по-различно отколкото с какъвто и да е фотоапарат. За целта, разбира се, е необходим статив. Телефонът няма предвидено окачване към статив, но пък за 5 лева можете да си купите щипка със стандартна резба за окачване. Така телефонът може да бъде прикрепен към всеки статив. Но аз предпочетох да си купя за двайсетина лева един малък, телескопичен, който хем се разпъва на около метър височина, хем в сгънато състояние се събира в джоба на якето или панталона. Защото да носиш истински, голям статив заради телефона – просто няма смисъл, губи се предимството компактност.
ISO 64, S – 1.6 sec
Липсата на дистанционно, компенсирам със самоснимачката. Иначе всяко пипане с пръст по телефона би разклатило нестабилната щипка и нестабилния статив. Нагласям самоснимачката на 5 или 10 секунди, слагам най-ниското ИСО, активирам и ако няма силен вятър, резултатът са снимки като тези.
ISO 64, S – 1/5 sec
ISO 64, S – 1/34
РЕПОРТАЖНА ФОТОГРАФИЯ
Да правите репортажна фотография с телефона, има своите добри и своите лоши страни. Лошата е липсата на варио. Трябва да сме близо до събитието. Направо вътре в него.
Робърт Капа беше казал, че ако снимките ти не са достатъчно хубави, значи че ти не си бил достатъчно близо.
Добрата страна е, че снимайки с телефона, повечето хора не ви обръщат внимание. Направо сте като с шапка невидимка. Спестявате си куп обяснения и разправии, които биха били неизбежни, ако извадидте голям черен апарат с грип и обектив като буркан.
ISO 250, S – 1/25 sec
ISO 64, S – 1/800 sec
ISO 64, S – 1/1500 sec
МАКРО
Телефоните, както и повечето апаратчета с малки матрици се справят сравнително добре със снимане на фотография тип “Макро”, поради дълбокия ДОФ. Разбира се, не е като истински макро обектив. Има макро приставки за камерофони, но аз лично не съм ползвал досега такива.
ISO 64, S – 1/125 sec
ISO 80, S – 1/25 sec
ДВИЖЕНИЕ
Да снимаш движещи се обекти, определено е най-трудният тип фотография с телефона. И не защото няма бързи скорости, напротив, има, дори по-бързи, отколкото в ДСЛР-ите. Обаче автофокусната система е толкова бавна, че често докато телефонът фокусира върху обекта, моментът е избягал. Допълнително забавяне (лаг) има и при натискането на спусъка. Тъй че трябва да си предвидим да натиснем с част от секундата, преди “решаващия момент”.
Обикновено при такъв тип снимки, задържам натиснат спусъка, докато се напълни буфера. Телефонът прави два-три кадъра в секунда и пълни буфера с около 7-8 снимки. Е, не е като серийната снимка на 5Д марк3, но все пак върши работа.
ISO 160, S – 1/5000 sec, ръчно нагласена и ръчен фокус предварително върху гредата
Ако сме на повече от 4-5 метра от обекта можем да сложим ръчния фокус на безкрайност. Но хубавите снимки, както казахме, стават когато си близо. Затова или фокусираме по някакъв статичен елемент, или определяме разстоянието на око и се опитваме да го налучкаме в ръчния фокус. Звучи като много трудно, но да не забравяме, че по този начин са снимали Бресон, Капа и цяло поколение фотографи, чиито снимки днес гледаме с възхищение. Всъщност след първите неуспешни опити резултатите се подобряват и снимките ви стават все по-добри.
ISO 64, S – 1/680 sec
При снимане на движение, ако искаме да замразим обекта, най-важното е да заложим ръчно бърза скорост на затвора. И автоматично ИСО, което да компенсира евентуалния недостиг на светлина. Разбира се, при условие, че е не е прекалено тъмно.
ISO 125, S – 1/10 sec
Стабилизацията в обектива пък ви дава възможност от ръка да снимате комбинация от движещи се и неподвижни обекти. Като движещите се стават размазани, а неподвижните остават резки и на фокус. За тази цел трябва да сложите ниска скорост на затвора. Около 1/10 или 1/15 сек. Късата оптика и стабилизацията в обектива позволяват да снимате от ръка с телефона, дори при скорости от 1/4 сек.
ISO 64, S – 1/20 sec
ISO 64, S – 1/125 sec
С телефона можете да снимате и проследяване на движението (т.н. “панинг”) В този случай също трябва скоростта да е ниска, 1/20, 1/15 или 1/10 сек. Движете телефона успоредно на обекта, който следите, като се стремите да движите телефона със същата скорост. Обектът, въпреки движението на телефона, трябва да стои на едно и също място върху екрана (примерно в средата), да не избързва или изостава към краищата на кадъра.
———————-
В заключение – с малко повече съобразяване с особеностите на телефонната камера и условията на снимане, мисля че можем да направим снимки не по-лоши отколкото с голяма част от фотоапаратите. Като изключим някои жанрове, като фотографията на диви животни или спортната фотография, почти няма жанр, в който да не можем да снимаме с телефона.
ISO 64, S – 1/3000 sec
