Полуостровът на загадките
Старите хора от околността все още го наричат “Зехтин борун”, легендата разказва, че преди време търговски кораб, пренасящ зехтин се разбил в скалите и цялата местност била омаслена. Други легенди пък разказват за несметни съкровища, заровени на полуострова, за това как преди сто години, белогвардейци бягащи от Русия спрели по тия земи и заровили тук всичкото си злато. Още сто години преди тях, за легендарния Вълчан Войвода, страшилището на Странджа планина, който също бил скрил награбеното имане по тези краища. А в най-стари времена – за пирати, подмамвали с огньове нощем корабите, за да се разбият в скалите и да бъдат ограбени…
Маслен нос е мястото, където северният край на планината Странджа се врязва в морето и оформя този уникален полуостров. Той се намира на север от Приморско и обхваща територията от езерото Стомополу до устието на река Ропотамо. В близост до Стомополу има извор със сладка вода, единственият сладководен извор едно време, който и днес съществува, каптиран и направен на чешма. Малко по на север е изградена резиденция Перла, до която има асфалтов път. Един от малкото на полуострова.
За първи път попаднах в тази местност в началото на 90-те (и от тогава доста често ходя там). Именно липсата на инфраструктура и пътища ме привлече към това място. До средата на миналия век то не е представлявало интерес за никого, защото такива диви и пусти места е имало почти навсякъде по родното Черноморие. След това, по време на социализма там изграждат резиденция Перла, а целия полуостров е обявен за резерват и е строго охраняван. Бил е ловна територия на тогавашните величия. От едната страна е морето, от другата е река Ропотамо, а от третата страна има ограда, която пречи на животните обитаващи полуострова да го напуснат. Така че и до днес се срещат много сърни, елени, глигани и по-дребни животни – порове, невестулки, бекаси, чапли, орли, а змии можете да видите всякакви, казват, че имало и някакви много отровни видове, каквито не се срещали другаде в страната. Затова препоръчително е да се ходи с високи обувки, а най-добре е през зимата. На това място видях най-огромния смок, който съм виждал някога, но това е друга тема, казват че на страха очите са големи.
Всъщност първият път, когато стъпих на полуострова се загубихме там. Територията е доста обширна, а местността не позволява да вървиш накъдето искаш. На пътя ти се изпречват различни препятствия, непроходими дерета, отвесни скали или блата, които трябва да заобикаляш.
Тръгнахме от Перла на север по една пътека, която ни отведе до военното поделение, намиращо се на носа. От там продължихме още на север по пътеки, проправяни единствено от животните. Трънливи храсти до коленете ни пречеха да виждаме къде точно стъпваме, добре че беше месец март, та не се страхувахме от змии. Първото препятствие на пътя ни бяха огромни каменни реки (като Морените на Витоша), обрасли в лишеи и мъхове и спускащи се в морето. През цялото време миришеше силно на животни, сякаш са били тук преди минута. На няколко пъти ги видяхме – сърни, елени, два пъти – глигани. Топуркането им кънтеше в земята, като при земетресение….
Тук някъде е било разположено старинното селище Ченгер, от което не открихме и следа. След цял ден скитане, стигнахме до устието на Ропотамо. Започваше да се стъмва, ако трябваше да се връщаме по същия път, трябваше да вървим цяла нощ, нямахме готовност за спане на открито, а и сезонът не беше подходящ, добре че имаше някакви рибари отсреща, които ни прекараха с лодката си до отсрещния бряг. От там по една пътека за половин час излязохме на Аркутино, където пък по случайност попаднахме на един полицай и той ни откара до хотела ни в Созопол… Изобщо извън сезона тия места, макар и на морето са доста самотни и пусти…
Година по-късно се върнахме с намерението да се качим на скалата Лъвската глава, която се вижда от пътя. За нея знаехме, че там се намират останките от древното тракийско светилище Рангули. Всъщност из целия полуостров има останки от траките, долмени, светилища и издълбани камъни. Не успяхме да се ориентираме и излизахме ту отляво на скалата, ту от дясно… чак на третия път уцелихме правилната посока. Гледката, която се разкрива от Лъвската глава си заслужаваше усилията – от нея се вижда голяма част от реката и пътя, върховете – Бурхама и Бухъ и част от залива на Аркутино със Змийкия остров. На няколко метра от скалата има останки от стена. Иманярите бяха копали и тук.
На изток от Лъвската глава, като пресечеш пътя, свързващ Перла с устието на Ропотамо преди две години археолозите откриха останките от друго тракийско светилище – Беглик Таш. То е определено като най-ранното открито досега тракийско мегалитно светилище, датирано е от ХІІІ век преди Христа. Светилището се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и монтирани на място, а каменните плочи и блокове са подредени в уникални форми.
