Да отидем в Черна гора беше добро решение. Да минем през Албания – не толкова добро. И двете решения взехме с помощта на Гугъл. Днес е особено лесно – пред екрана на компютъра човек може да разгледа на снимки в Panoramio местностите, който е решил да посети, да резервира от booking.com най-подходящия измежду стотиците хотели, а Google.maps да му изчертае най-добрия маршрут за придвижване от точка до точка. Оказа се че, човек не бива да има сляпа вяра в технологиите, защото те не могат да предвидят всички фактори в едно пътуване.
На монитора Котор ни се стори едно от най-интересните места по черногорското адриатическо крайбрежие – каменен град със старинна италианска архитектура, в дъното на дълбок залив, заобиколен от внушителни планини. Решихме да се доверим на Гугъл за пътя – това, което той ни препоръча като най-кратък и бърз маршрут от София до Котор, беше България – Македония – Албания – Черна гора. Хубаво, казахме си, ще видим Охрид и ще похапнем плескавици на брега на езерото.
София – Охрид премина гладко, по плана, нощувахме в Охрид, изключително красив град с гостоприемни и любезни хора, които не успяхме да разсърдим дори с фланелките си, щамповани с глаголицата и надпис “България”. Не че ги бяхме избирали тенденциозно, бяхме ги купили наскоро от Трявна и едва пред паметника на Климент Охридски в Охрид се усетихме, че братята македонци ни гледат изпод вежди…
Изпитанието дойде на следващия ден на македонско-албанската граница. Разглезени от границите в ЕС, явно сме позабравил и опашките, неуредиците, куфарната търговия и незаинтересованата администрация. Редът за преминаване през граничния контрол беше – който е по-нахален да пререди останалите. Минаването през Албания се оказа по-лошият избор, пътищата бяха на дупки и натоварени. Обратният път, през Сърбия, макар и малко по-дълъг се оказа значително по-лек и бърз (и много по-красив).
Котор е град в списъка на ЮНЕСКО за Световно и културно наследство. Разположен е в дъното на Которския залив, който е най-южният фиорд в Европа. Въпреки че е свързан с Адриатическо море, човек няма усещане за море, високите планини наоколо създават усещането за голямо езеро. Разположен в подножието на планинския масив Ловчен, където се намира и едноименният национален парк, Котор е заобиколен от планинските масиви Орйен, Радостак и Добростица, които го правят трудно превземаема крепост.
Градът е бил владение на Византия, а през 1002 г. е завладян от българите. Година по-късно Цар Самуил го отстъпва на Сърбия, която го владее около два века. По-късно е част от Унгария, Босна и Херцеговина, Венецианската република, Австрийската империя и Югославия. Отпечатъците от тези култури се преплитат в историята и архитектурата на града и създават неповторимия му дух.
Първия ден отделяме за разглеждане на стария град и крепостта “Свети Иван”. Хотелът е на около километър от града, което ни дава възможност да се разходим пеш по крайбрежната алея. Водата е бистра, виждат се рибите. Рибарите се шегуват – гледаш я, във водата си е обикновена риба, а като я уловиш – 20 евро. В шегата има доза истина, за разлика от плескавиците и кебапчетата, рибата тук е скъпа…
Старият град е ограден от всички страни с крепостни стени, дължината им е повече от 4 километра. Влизаме през един от входовете и попадаме на площада с Часовниковата кула. Туристите са обичайно много. Вървим из тесните каменни улички, пъстра смесица от римска и византийска архитектура, барок и готика, плюс съвременни магазини и уютни кафенета и ресторанти. Стигаме до катедралата “Свети Трифон”, символ на Котор. Тя присъства и в герба на града заедно с изображението на лъв и хълма “Свети Иван”.
Катедралата е построена върху основите на предишна църква, в която са се пазели мощите на патрона и пазител на града Свети Трифон. Тя е най-голямата и красива сграда в града, преживяла двете разрушителни земетресения през 1667 г. и 1979 г. и смятана за един от най-значимите съхранени образци на романската архитектура по Адриатическото крайбрежие. Пием по бира в ресторантчето на площада и гледаме електрическите колички, които превозват по-ленивите туристи. Те и велосипедите са единственото възможното превозно средство в Стария град, по тесните каменни улички за щастие няма шанс да премине автомобил.
Зад катедралата една от уличките е преградена с маса и надпис – “към крепостта, 3 евро”. Плащаме си билетите и започваме изкачването, което ни отнема около час.
Крепостта “Свети Иван” е построена от император Юстиниан, но в този си вид е от времето на венецианското управление през XV в. По тесните стъпалца нагоре и надолу пъплят задъхани туристи. По средата на хълма, пред църквата “Дева Мария на Изцелението”, построена от оцелелите от чумата жители на Котор, местни хора с хладилни чанти продават разхладителни напитки и вода. Каменният лабиринт продължава още нагоре и нагоре, до върха на хълма, откъдето се открива впечатляваща гледка към залива. Туристите се снимат на фона на фиорда, под огромното веещо се черногорско знаме.
На връщане минаваме през пазара, разположен току до крепостните стени от външната част на каменния град. Малък, покрит пазар с изобилие на стоки, домашно приготвени сирене и кашкавал, мед, риба, пушено месо, маслини и зеленчуци…
Вечерта се връщаме отново в града, за да го видим в друга светлина. Младежкият дух е завладял заведенията, пред едно от тях са поставили роял и свирят на живо рокендрол, а група туристи танцуват на площада.
Следващия ден отделяме за разходки из залива, в който се гушат още дузина селца и градчета. Обиколката на целия фиорд е около 50 км, но решаваме да съкратим половината разстояние и да се повозим на ферибота. За 4 евро ни прекарва заедно с колата на другия бряг, откъдето продължаваме обиколката. Пътят е тесен, но изключително живописен. Отдясно са каменни къщи, с малки дворчета, отляво пристанчетата на лодките, минаваме почти през дворовете на хората, на места, за да се разминат автомобилите, се налага единият да влезе в нечии двор. В местността Пърчани попадаме на изключително красивата катедрала “Свети Апостоли Петър и Павел”.
Вечерта се качваме на хълма над Котор, за да погледнем залива и града, осветени от светлините на залеза и запалените лампи. Гледката е изумителна. Правим снимки за спомен и решаваме, че някой ден отново ще се върнем на това прекрасно място. Трябва да се прибираме, защото на следващия ден ни чака обратният път, през планините на Черна гора и Сърбия и невероятните каньони на реките Тара и Ибър.
2013
