Какъв фотоапарат да си купя?
Често приятели, познати, пък и непознати ми задават този въпрос. Отговорът не може да бъде формулиран с едно изречение, затова написах тази статия. Изборът на фотоапарат е много лично решение, което няма как друг да вземе вместо теб. Което зависи от твоя начин на живот, от темперамента ти, от това какво искаш да снимаш, по какъв начин искаш да го снимаш, и не на последно място за какво ще използваш кадрите. Техническите изисквания към снимка за интернет и снимка за печат за средна страница на списание са различни. Затова реших да напиша тази статия, която надявам се, да помогне на колебаещите се в избора.
Няма универсален фотоапарат. Така както няма универсален автомобил. Различните типове и класове фотоапарати имат предимства в едно отношение и недостатъци в друго отношение.
Ще се опитам да ги опиша. Смятам размера на сензора за едно от най-важните неща в камерата. И ще започна с най-ниския клас, тези с най-малките по размер матрици (сензори).
КАМЕРОФОНИ И КОМПАКТНИ ФОТОАПАРАТИ
Слагам ги в една категория, защото ползват обикновено най-малките матрици, такива от 1/4 до 1 инч (по диагонала).
Когато матрицата в една камера е малка, то всичко в нея е малко. И обективчето и светкавичката. Съответно размерите са малки, както и теглото. Това е и най-голямото предимство на този тип камери. Изключително компактни и леки са. Побират се в джоба на ризата или якето. В дамска чантичка. Непретенциозни са, не бият на очи. Когато снимате с подобна техника сте като с шапка невидимка. Хората наоколо не ви обръщат внимание и можете много по-безпроблемно да правите снимки на места, където изваждането на голям черен фотоапарат със сменяема оптика би предизвикало скандал. В музеи, в църкви, на концерти и други подобни мероприятия, където обикновено е забранено да се снима, забраната не важи за телефони и “сапунерки”. Смята се, че с подобна техника не може да се направи нещо повече от снимка за лична употреба. Което не винаги е така.
Снимка от музея “Вила Контарини” в Италия, където беше забранено да се снима с друго, освен с телефон.
С телефон или компактен апарат можем да направим също толкова добра технически снимка, колкото и с каквато и да е друга техника. Но не във всички фотографски жанрове и не при всякакви светлинни условия.
Преди време се бях запалил да изследвам какви са възможностите на телефона за снимане в различни фотографски жанрове. Резултатите от тези експерименти, можете да видите в статията “Фотография с телефона“. Най-общо изводът е, че става почти за всичко, но доста по-трудно, отколкото с друга техника. С много повече условности. С много повече предварителна подготовка и познания. И с много по-голям процент похабени кадри.
Снимка от софийския битак, където ваденето на големи фотоапарати не се толерира.
Най-безпроблемно с такава техника се снимат статични обекти, които са добре и сравнително равномерно осветени. И най-трудно се снимат движещи се обекти. Спорт, диви животни, концерти и изобщо кадри в които се изисква дълга, светла оптика и бърз автофокус, са почти невъзможни.
Обобщено, предимствата на тази техника са – размери, тегло, цена. Че не прави впечатление на околните. И особено на телефона, че винаги е в теб, винаги ти е под ръка.
Телефонът е най-подходящ за подобни непретенциозни кадри за семейния албум, особено в случаите когато искаме ръцете ни да са свободни и нищо излишно да не ни тежи в раницата.
Непринуден портрет на Pho, в пицарията докато обядваме. Телефонът винаги е под ръка и по-добре снимка с телефон, отколкото никаква.
Недостатъците: Къса оптика, понякога липса на варио. Високи нива на шум. Поради малките размери на матрицата, снимки над 400 ИСО са почти неизползваеми. Ограничен динамичен диапазон – не се справя добре със силните контрасти, светлото става много светло, тъмното много тъмно. Автофокусът е бавен и по тая причина е проблемно снимането на движещи се обекти. В повечето случаи. Все пак ако решите да си купите такъв тип техника, гледайте да има ръчни настройки на скоростите на затвора, ИСО-то, белия баланс, фокуса и корекцията на експонацията. Стабилизирана оптика. RAW формат. Тези неща помагат много в определени ситуации. (Вижте отново статията Снимки с телефона).
УЛТРАЗУМ ФОТОАПАРАТИ
Този тип камери използват същите малки размери на сензорите, но за разлика от компактните и телефоните имат отпред обектив с голямо варио. 10-кратно, 20-кратно, 30-кратно, дори 50-кратно приближение. Това ги прави много популярни сред определен кръг потребители, които нямат особено големи претенции към визията на кадъра, а от друга страна не искат да подържат набор обективи, които постоянно да сменят. Идеалният вариант за туристически фотоапарат. Като “идеалният” би могло да се сложи и в кавички. Въпреки многобройните фенове, които смятат такъв тип апарат за универсален, аз лично не бих си купил точно такава техника. Наистина е универсална, но нейната униварсалност е малко като на патицата. Патицата била най универсалното животно, защото може да се движи във въздуха, във водата и на сушата. Но и на трите места е по-зле от повечето екземпляри, които обитават само една среда.
Ултразум моделите имат същите недостатъци както компактните апарати. По-плоска картинка. Стеснен динамичен диапазон. По-бавен и колеблив АФ, в сравнение с ДСЛР-ите. Повече шум при високо ИСО. Предимството компактност и тегло също е доста условно, защото повечето модели са с размери на базов клас ДСЛР. Единственото сериозно предимство е обектива. Той определя по-високата цена, но за съжаление не може да бъде използван на друго тяло. При повреда в апарата, заминава и обектива.
А и дали наистина е чак такова предимство или големия диапазон е повече маркетингов трик? 50 кратно варио наистина е голям диапазон, немислим за ДСЛР системите. Но то не заменя останалата оптика. Ако искаме истински макро (1:1) обектив, голямото варио не може да го замени. Не може да ни служи като фишай, нито като тилт-шифт обектив. Не може да замени светлосилен обектив. Нито супер широкоъгълен…
Големият диапазон на вариообектива ни помага да кадрираме от много голямо разстояние според желанията си.
Според мен ултразум моделите имат смисъл единствено за хора, които търсят голямо приближение на приемлива цена. Или бърза реакция при различни фокусни разстояния. Примерно за определен тип репортерска работа във вестник или сайт, където не се гледа под лупа качеството на снимките.
Особено с 4К фотото, което навлезе като възможност в последните модели. 4К фотото си е почти видео, от което можеш да извадиш стоп кадър с поносимо фотографско качество.
Но тази опция я има и в безогледалните и в ДСЛР апаратите от последно поколение.
БЕЗОГЛЕДАЛНИ ФОТОАПАРАТИ
Безогледалните фотоапарати използват матрици от 1 инч до пълноформатни (фул фрейм). Но най-често APS и Micro 4/3. Съчетанието от сравнително голяма площ на сензора, с намалените тегло и размери, както и възможностите за смяна на всякаква оптика, правят тази система толкова популярна и предпочитана, че в последните години успешно измести от пазара ДСЛР-ите.
Качеството на картинката по отношение на динамика и шум е същото като при ДСЛР, защото се използват същите сензори. Обективите са (или поне би трябвало да бъдат) по-компактни, леки и евтини. Защото чисто технически по-лесно се правят, с по-малко материал, а и не е необходимо да преодоляват, както при ДСЛР-ите една кухина от 4-5 см, където е разположено огледалото.
Пеликан в езерото Керкини, сниман с безогледален фотоапарат и дълга оптика. Но при комплектоване с дълга оптика, пък се губи в известна степен идеята за лекота и компактност.
С такъв тип камери в последните години съм направил най-сполучливите си кадри. Не защото снимат по-добре, а защото поради компактните размери по-често ги предпочитам за почивки, за екскурзии и за разнасяне просто ей така, без кокретна работа, без конкретна задача.
С китовия обектив, тип “палачинка” апаратът се събира спокойно в джоба на якето. Поради по-малкия диаметър – и филтрите за този тип обективи са по-евтини. А поради малкото тегло, можеш да закачиш апарата на телескопичен статив, който също се побира в джоба.
Безогледален апарат, стативче, китов обектив, филтри и дистанционно – всичко се събира в джобовете.
Основен недостатък за мен е електронният визьор. Не обичам да гледам нещата на телевизор. Трептенията и взирането в екрана натоварват очите при по-дълга работа. Под определен ъгъл и огрян от слънцето, екранът трудно се вижда. В определени ситуации електронният визьор може да бъде и предимство. Защото виждаш как ще стане кадъра (като експонация), още преди да си го заснел, преди да си натиснал копчето. Също така електрониня визьор е предпоставка за автофокус по време на снимането на видео.
Но електронният визьор харчи батерията, независимо дали снимаме или само гледаме през него.
Други недостатъци в сравненине с ДСЛР-ите са по-бавния, (особено следящия) автофокус (при по-ниския клас). Забавянето при включване. Насичането на образа при следене на бързодвижещи се обекти. И по-бавния достъп до основни функции, които при ДСЛР-ите често са изведени на бутони върху корпуса. Но като цяло, за големия процент фотографски задачи, този тип камери са сериозни конкурентни на огледално-рефлексните апарати.
Roger Glover от Deep Purple. Благодарение на малките размери успях да вкарам фотоапарата и обектива на концерта. 200 мм обектив (еквивалент на 300мм) е с дължина под 10см. Снимката е от поне 15 метра от изпълнителите, от фен зоната в публиката, някъде 7-8 реда хора има между мен и сцената.
Тук можете да видите още снимки от концерта на DEEP PURPLE
ОГЛЕДАЛНО-РЕФЛЕКСНИ ФОТОАПАРАТИ (ДСЛР)
Огледално-рефлексните апарати са с най-големи матрици от изброените дотук. В тях се използват APS и фул фрейм сензори.
Това обуславя и най-доброто качество на картината, като детайлност, ниски нива на шум при високо ИСО, добър динамичен диапазон – което ще рече разработки едновременно в най-светлите и най-тъмните участъци на кадъра. Много добра пластика, усещане за обем и триизмерност на сцената и много добро предаване на цветовите нюанси и полутоновете. Всичко това е следствие на големия (физически, а не като брой пиксели) размер на матрицата.
Голямата матрица и светлия обектив правят възможно акцентирането върху обекта и доброто му отделяне от задния план, който е в дефокус.
(Разбира се, освен ДСЛР-ите, съществуват и средноформатни камери, с още по-големи матрици. С още по-добра детайлност на изображението, пластичност и нюанси. Но те имат други неудобства, като голямото тегло и резмери, бавния автофокус и серийна снимка. И най-вече високата цена, която се измерва в десетки хиляди. Затова не ги споменавам.)
Поради това че са с най-големите сензори, които дават най-добрата картина, производителите влагат върховите си технологии именно в този тип камери. По-здрави тела, във високия ценови клас – прахо и влагозащитени. С корпуси от алуминиеви и магнезиеви сплави. По-бързи и мощни процесори, два слота за карти. Многоточкови автофокусни системи. Стабилизация в тялото (при някои марки). И т.н.
Подобни кадри са трудно постижими с друг тип техника.
Смятам че огледално-рефлексните апарати са най-доброто съотношение между качество на изображението, цена и ергономичност. Други предимства в сравнение с останалите системи са бързият и точен афтофокус (това е особено важно за следящия АФ). Моменталната реакция при натискане на спусъка. И възможността да виждаме всичко през обектива, в реално време. Това ги прави незаменими най-вече за бързодвижещи се обекти и снимки във всякакви, но най-вече в критични светлинни условия. Разбира се, в съчетание с подходящата оптика. Изобилието от обективи, също е фактор, който не е без значение. На повечето ДСЛР-и могат да се използват обективи и от лентовата епоха, включително и автофокусни. А цените не са непоносимо високи.
Единствен недостатък на системата е по-голямото тегло и по-големите размери. Които в определени ситуации привличат вниманието на хората, които снимаме.
Светъл обектив, сравнително кратка експонация и високо 6400 ISO. Голямата фул фрейм матрица се справя по-добре в такива условия.
Като обобщение ще кажа, че хубавата снимка не зависи от използваната техника.
Хубава снимка можем да направим с всяка техника.
Но с по-висок клас техника, това ще се случва по-лесно. Ще се случва по-често. Ще работим по-уверено, по-спокойно и в повече фотографски жанрове.
ПП. Може би сте забелязали, че никъде не иде реч за марки и модели. Умишлено е. От една страна това не е рекламна статия, от друга смятам че марката не е от решаващо значение, по-важен е видът и класът на апарата.
