Основните принципи и понятия във фотографията, обяснени графично 🙂
Как да използваме блендата за да контролираме осветеността в снимката
Вероятно някои от Вас са виждали тази картинка. Навремето тя беше отпечатана от вътрешната страна на повечето фотографски филмчета. Като разкъсаш кутийката, можеше това картонче да си го закачиш на задния капак на фотоапарата. (Тогава повечето нямаха вградени светломери). Това беше ориентирът на фотографа в какви светлинни условия на каква бленда да снима. Някой ще каже, ами освен блендата, нали влияят също така и исото и скоростите на затвора. Да, но в ония години любителските филмчета които са продаваха по магазините бяха основно 100 ASA /ISO/, а любителските фотоапарати имаха обикновено една или две скорости на затвора – 1/60 и 1/125. Така че формулата вършеше работа. Толерансът на негативния филм покриваше отклоненията.
Блендата (най-грубо казано, отворът през който преминава светлината за да достигне до фоточувствителния материал – сензор, филм, хартия или плака), освен като инструмент с който регулираме достъпа на светлина, може да бъде използван и като инструмент с който регулираме дълбочината на рязкост /DOF/, съотношението между фокус и дефокус в снимката. Колкото е по-отворена блендата (по-отворените бленди се отбелязват с по-малките числа), толкова е по-дефокусиран задния план.
Как да използваме блендата за да определяме съотношението между фокус и дефокус в снимката
Със скоростите на затвора пък определяме доколко да са резки или размазани движещите се обекти в кадъра ни. По-високите скорости на затвора гарантират по-резки изображения. По-ниските скорости на затвора размазват движещите се обекти. При много ниски скорости на затвора, трябва да сложим апарата на статив, защото изображението ще се размаже от мръдването на ръката ни. Формулата за снимане от ръка най-приблизително е единица върху милиметрите на обектива. С други думи, ако снимаме с 50 мм обектив (или еквивалент) не бива да снимаме от ръка със скорости по-ниски от 1/50 сек.
Разбира се, по-ниските или по-високите скорости на затвора трябва да компенсираме с блендата или с исото. Ако снимаме с високи скорости на затвора, трябва да сложим по-отворена бленда или по-високо исо, за да попадне достатъчно (според първата графика) светлина върху матрицата/филма.
Скоростите на затвора
Една стъпка на скоростите, като количество попаднала върху сензора/филма светлина отговаря на една стъпка на блендата или на една стъпка на исото.
Исото е светлочувствителността на материала, който е поставен във фотоапарата. Времето за което този материал (сензор, филм, хартия, плака) реагира на светлинните лъчи и се получава снимката. Едно време, когато се снимаше на филм, за да бъдат филмите по-чувствителни към светлината, в тях се слагаха по-едри сребърни зърна. Това позволяваше снимане на по-тъмно или с по-високи скорости на затвора, но цената беше по-зърнисто (шумно) изображение.
В днешно време е почти същото. С увеличаването на исото, софтуерно караме цели групи от фоточувствителни елементи в сензора да работят като един елемент. Сиреч, увеличаваме площта на отделния елемент, също като да сложим по-едро сребърно зърно. Цената също е повече шум в картинката.
Днес обаче технологиите позволяват друг софтуер да “чисти” шума от снимката, направена на високо исо. Затова по-съвременните цифрови фотоапарати имат по-приемлива картинка на висока чувствителност отколкото по-старите. Което означава че едни по-бързи процесори и по-мощен софтуер интерполират, доизмислят и дорисуват несъвършената и шумна картинка и тя става все по-добре изглеждаща за зрителя.
ИСО и шум в снимката
Всичко това е по отношение на техническите параметри на снимката – бленда скорост и ISO, които осигуряват правилната експонация. В днешно време не е необходимо да се ориентираме по първата графика, днес всеки фотоапарат има вграден светломер, който изчислява каква бленда, скорост или исо да сложим при съответната осветеност на сцената. Ако сложим апарата в автоматичен режим (на зеленото квадратче), той ще нагласи и трите параметъра. Но не винаги това ще отговаря на нашите желания и приоритети. Така че ако ни е особено важно в кадъра да имаме дефокус или фокус в задния план, ако ни е приоритетно да замразим или да размажем движещия се обект, ако предпочитанията ни са към максимално качество на картинката, тогава можем да нагласим ръчно един или няколко от параметрите (бленда, скорост или исо) за да постигнем желания резултат.
