Със сигурност всички сте виждали тези иконки в менюто на фотоапарата. Какво обаче означават те, защо и кога е важно да избираме една или друга?
Съвременните апарати измерват доста точно светлината, на базата на което определят параметрите на експонацията – бленда, скорост и ИСО. Но измерването на светлината може да се извърши по няколко начина. Базовите са – измерване по цялото поле на кадъра (матрично мерене – първата иконка), измерване в определена зона от кадъра (втората иконка) и измерване в кокретна точка (третата иконка).
Измерването по целия кадър обикновено върши работа в по-голямата част от случаите. Апаратът взема информация от различни части на кадъра и усреднява експонацията, като гледа да постигне баланс между светлите и тъмните участъци. Такъв тип измерване е най-подходящ за снимки, в които няма обект, който да е дефиниран като по-важен от останалите обекти. Примерно, в пейзажната фотография – всичко е еднакво важно и езерото, и върховете, и облаците, и тревата и т.н.
F-9, ISO – 100, S-1/200 sec, Multi segment metering mode
Горният кадър не е идеален, но при тези светлинни условия светломерът се е справил максимално добре. Светлите и тъмните участъци са добре балансирани. Ако искаме повече светлина в тревата и в сенките, то със сигурност ще загубим и без това недотам добрите разработки в облаците. Небето ще стане в голямата си част бяло петно. Ако се опитаме да извадим повече разработка от светлите участъци, от облаците – то тревата и сенките ще станат още по-тъмни и също няма да е добре.
Матричното мерене не би свършило добра работа, в случай че имаме един важен обект в кадъра, който по осветеност или цвят се различава от останалите елементи в снимката. Примерно – портрет на негър на светъл фон. Апаратът ще реши да усреднява светлите и тъмните участъци и лицето ще бъде неразпознаваемо. Фотоапаратът няма как да разбере, че този малък участък от снимката е важен за нас, ако не му подскажем по някакъв начин.
F-5.6, ISO – 1600, S-1/1250 sec, Multi segment metering mode
Горният кадър от техническа гледна точка, от гледна точка на фотоапарата е добре експониран – вижте хистограмата в долния десен ъгъл. Не доминират нито светлите, нито тъмните участъци. Балансът е постигнат, детайлите в ризата на изълнителя са отчетливи, добре разработени. Обаче от човешка гледна точка, подобен кадър няма смисъл, защото не можем да видим лицето на изпълнителя. Той е неразпознаваем. Голяма работа, че гънките по бялата му риза се виждат добре. Те не са важни за зрителя.
В такива случаи прибягваме към зоновото или точковото мерене в апарата. Изборът на някой от двата режима дава инструкция на светломера, казва му, ей тук в тази зона или в тази точка за нас е важно да е добре експонирано, а останалата част от кадъра не ни е от значение. И светломерът заработва в друг режим – съобразява се с осветеността и цветовете в определената зона или точка, която обикновено е свързана със зоната или точката на фокусиране.
Така дори при силна насрещна, контражурна светлина, можем да направим добре експониран портрет. Добре ескпониран от естетическа гледна точка – да се вижда лицето. От техническа гледна точка, както се вижда и от хистограмата, следващият кадър е преекспониран, в него преобладават светлите тонове, а небето във фона е изгоряло.
F-2, ISO – 100, S-1/800 sec, Spot metering mode
При контражурната светлина има голямо значение какъв режим на измерване ще изберем. От това зависи как искаме да изглеждат кадрите ни. Дали да бъдат типичния “контражур”, при който обектите са само като силуети и акцентът е върху фоновата светлина, или пък искаме акцентът да е върху обектите, без да се съобразяваме с фона.
Следващите два кадъра са направени по едно и също време, като единствено режимът на мерене е различен. В левия кадър имаме общо измерване по цялото поле, а в десния – измерване в точка, като точката е върху дрехите.
Понякога грешката и измерването, дефектът в снимката, може да се превърне в ефект. Следващият кадър е сниман на филм. А във филмовите апарати обикновено имаше само един вид измерване на светлината – по целия кадър. Нямаше и възможност да видиш резултата, преди да проявиш и изкопираш филма. Аз в случая се доверих на светломера, без да отчитам че многото бликове от водата ще объркат матричното мерене и ще ограничат светлината. Резултатът е, че тази снимка, правена по обяд на кея в Созопол, изглежда като нощна фотография. Но това го видях след месец, когато изкопирах снимките.
В едни много стари времена, когато във фотоапаратите нямаше вградени светломери, от вътрешната страна на картонената опаковка на фотографските филмчета беше отпечатана следната схема, по която фотографите се ориентираха как да настроят правилната експозиция.
