вторият живот на механичните обективи

Старите механични обективи имат един основен недостатък – липсва автофокус.
Оттам нататък са предимствата.
Евтини са.
Компактни са.
Изключително здрави и надеждни са, трудно се развалят, понеже почти няма какво да им се развали, а металните им корпуси издържат на удари в много по-голяма степен отколкото пластмасовите им събратя.

В голяма част от снимките, автофокус не е необходим. Примерно при пейзажи, архитектура, интериор, натюрморт… дори и в портретната фотография. Репортажи също биха могли да се снимат с по-къси механични обективи, на по-затворени бленди, защото в такива случаи полето на фокуса е много дълбоко, на практика при един обектив 16, 17 или 20 мм на бленда 8, фокусът е от метър до безкрайност и не се налага фокусиране.

А в днешно време с пикинга и лайфвю-то, фокусирането дори и с по-дълги обективи и на отворени бленди става изключително лесно и точно. Но едва с навлизането на видеото в ДСЛР-ите, струва ми се, механичните обективи преживяват истински ренесаснс.

Ето малко мои снимки със стари механични обективи и различни камери.