Лаос, част 1 – природата, историята, културата
Лаос е рай за туристите, джунгли, екзотика, палми покрай Меконг, непристъпни скалисти върхове, старинни храмове, разходки със слонове и с лодки.
В старата столица Луанг Прабанг, както и навсякъде в страната, традицията е сутрин преди изгрев слънце монасите от близките манастири да минават със своите тенджери по улиците. Тенджерата е единственото притежание на монаха. Местните хора им слагат храна, колкото събере монахът, това ще му е яденето през деня. Не са лакоми, вземат само колкото им е необходимо, останалото връщат в плетени кошове, оставени за тази цел. Да нахраниш монах е почит към Буда, чест и пречистване. Затова местните хора продават храна и на чужденците, които също застанали на колене могат да я поставят в монашеските тенджери и по този начин да изчистят кармата си 🙂
Моторчетата са основно средство за придвижване. Карат малки и големи, понякога цели семейства са качени на един мотор. Азиатците са спокойни хора, няма го това форсиране на двигатели и перчене с конски сили, на което сме свидетели по родните пътища. Въпреки това стават инциденти, в един ден видяхме две катастрофи с мотори. Улиците по обяд са пусти, заради високите температури. Въпреки че местните хора ни казваха, ех, вие сте късметлии, дойдохте на хладното време. Вечер обаче, след залез слънце, улиците се изпълват с хора. Изкарват се сергии и стоки и започва нощният пазар. Приема се всякаква валута, аз така и не си направих труда да сменя лаоски пари. Повече от седмица се разплащах с тайландски батове, евро и долари. Превалутирането е по трънския курс, а всяко нещо подлежи на пазарлък. Обикновено можеш да свалиш два три пъти цената на стоката. Повечето неща, които можеш да купиш ги има и у нас. Тук-таме някой ръчно тъкан шал, рогозка или друго нещо от плат. Евтина сребърна бижутерия. Сувенири от дърво или метал.
Един от малкото участъци на Меконг, където реката не е плавателна. Скалите образуват каскада от бързеи, прагове и водопади.
Долината на делвите. Никой не знае с точност за какво са служили стотиците каменни делви, пръснати в това поле. Едно от предположенията е, че са се използвали за ферментация на плодове.
————————–
Лаос, част 2 – хората, общественото устройство
Лаос е социалистическа държава, навсякъде са окичени червените знамена със сърпове и чукове, дори и в будистките храмове…
В училищата учениците ходят с червени връзки. Учителите са облечени с военни униформи, за да свикват хората от малки на уважение към униформата и пагона.
Страната жъне огромни успехи в икономически план, всички стоки по пазарите са маркови, очила Рей Бан, дрехи Долче и Габана, Пиер Карден, Адидас, електроника от Сони и Панасоник… И разбира се, на цени достъпни за народа – по 2-3 долара.
Пътуваме с малък бус, десетина журналисти от Източна Европа и един гид от местните. Гидът вероятно не е случаен, все пак сме от вражески натовски страни. Обяснява ни как Русия е надеждата и опората на тях, лаоските комунисти. Седнал е на седалката до мен и ме гледа малко накриво. Защо, казва, снимаш тези хора сега. Я виж онова дърво, виж оня връх колко е красив, опитва се да ми отклонява вниманието и деликатно да ми дава насоки какво е добре да снимам. Аз си пропускам тия реплики покрай ушите, но на третия четвъртия път ми омръзва и му викам, абе другарю, ти знаеш ли какво е казал другаря Хо Ши Мин? Той ме гледа странно и очаква отговора. Казал е “сега за нас, в този момент най-важни са хората, хората и пак хората”, съчинявам мъдрата мисъл в стил др. Тодор Живков. От тоя момент ме оставя на мира и се лепва за другите.
2014