Банкок. Бил съм в поне два по-големи града, Истанбул (18 млн) и Кайро (22 млн) и в сума европейски столици, но мога да призная честно, че Банкок изключително ме впечатли. Град с 12 милиона жители и изключителна динамика. Град който никога не спи и никога не е същият.
За да разберете какво имам предвид ще се опитам със следната история. На свечеряване с Емо снимаме през прозореца на хотела, след което решаваме да се разходим малко по улиците и магазините. Две седмици сме мъкнали тежките фотораници, затова ги оставяме в хотела. Вземаме Скай трена за три спирки и слизаме в центъра (ако може изобщо някоя част да се определи конкретно като център) И вече съжаляваме че не сме взели фотоапаратите, защото отвсякъде е някаква феерия от светлини. Няма как да се преразкаже подобно нещо. Твърдо решавам след като се върнем в хотела да навия Емо да вземем апаратите и да излезем пак. Обикаляме няколко часа по улици и магазини, след това обратно с влакчето, вече е около 11 вечерта, когато сме в хотела и аз казвам, Емо, изненада, ама ще вземаме фотоапаратите и ще се връщаме в центъра. Въпреки че сме уморени, правим го, връщаме се в центъра на града, но заварваме съвсем друг град. Няма ги шарените тълпи от хора. Светлините са изчезнали, загасени са, оставени са само уличните лампи. Станциите на влакчето са празни, Задръстванията на улиците под нас продължават. Огромните магазини са затворени, но по централните улици са изкарани разноцветни сергии, едно голямо Илиянци, дрехи, дребна електроника, очила, сувенири. Закъснели като нас туристи. Умирам от яд, защото това ни е последната вечер в Банкок и сме изпуснали да снимаме най-шареното, най-светлото и атрактивното.
Пазаруваме разни неща от улицата и се прибираме след полунощ. На мен са ми останали около двайсетина лева, нищо казвам си, на сутринта ще си купя нещо от улицата.
На сутринта излизам от хотела, но улицата е вече друга. Няма и помен от снощните сергии и търговци. Колички, маси, павилиони, шатри, всичко е изчезнало като с вълшебна пръчка. Магазините са затворени. Делови хора бързат за работа, а по кьошетата са се настанили някакви подвижни кухни, където върху газови котлони цвърчат разни наденички и понички. Улични търговци продават плодове. Отново не заварих това, което очаквах.
Иначе контрастите в този град са големи. Скъпарски хотели на по 30-40 етажа, плувни басейни и фантастични градини по покривите, а от друга страна наколни жилища покрай каналите на Чао Прая. Поради липса на пространство в централната част, градът расте на височина.
Но независимо дали бедни или богати, хората са изключително позитивни и добронамерени. Не само в Банкок. В целия Тайланд и Лаос. За две седмици снимах стотици хора, врях се къде ли не и никой, ама никой, вярвайте ми не направи скандал и не каза лоша дума “абе ти кво снимаш, бе” или нещо от тоя род. Повечето хора се усмихваха и позираха с удоволствие
Мисля че така се прави туризъм. Всеки би искал да бъде в страна, кодето те посрещат и изпращат с усмивка. И едва ли някой би искал да се върне в страна, където му се карат и налитат на бой – абе ти имаш ли разрешение да снимаш тука, бе!
А забрани за снимане не срещнахме. Снимахме свободно в училища, по гари, летища, граници, пазари, молове, храмове. Навсякъде. Всякакви хора. Снимам в МОЛ-а двама полицаи.
Те ме виждат и тръгват към нас. Викам си, ей сега я загазихме, ще трябва да се обясняваме, да вадим журналистически карти… Няма такова нещо.
Извинете, казват полицаите, може ли да се снимаме с вас?
Може.
Те дават телефон на някакъв преминаващ, застават до нас и той ни снима. Благодарят. Питат откъде сме. Казваме България, Европа. Не са чували за България, близо ли е до Германия, питат. На 2000 км, казваме. Аха, значи е близо. Разделяме се с усмивка, като преди това им правим още по няколко кадъра отблизо.
В храмовете също се снима. Самите монаси снимат с таблети и телефони. Който иска снима, който иска се моли, спи, медитира, или си пише нещо на компютъра. Буда е над тия неща, хорските дейности не му пречат. Не му пречи дори и Емо, който като истински християнин се кръсти преди влизане в храма 🙂 Един човек носи клетка с птици и ги пуска на свобода. Чудатости всякакви.
2014
