Ситония е нещо като машина на времето, която ме връща в ония дни, когато и нашето море беше спокойно, без бетонните гета, без мегаломаниските кичозни хотели, без форсиращите автомобили, напрегнатите шофьори, скобите и паяците, без мутрите и чалгата, без плажовете под аренда с парцелирани места шезлонги и чадърчета, без тоновете боклуци и тълпите руснаци, без ориенталските сергии и агресивните търговци, държащи да ти продадат нещо на всяка цена. Изобщо без комерсиализацията, пошлостта и мръсотията.
Морето с дивите плажове, малките рибарски градчета, свободните къмпинги, уюутните таверни, където можеш да хапнеш истинска храна, местно производство, да поприказваш със собственика, който е в същото време и сервитьор и да усетиш как времето е спряло.
И хубавото е че такова море съществува и че е пак на 500 км. от София, на колкото беше навремето и Черното.